Усмивката :: Едно изкачване на връх Мусала

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2011 15:30 - Едно изкачване на връх Мусала

Автор: hanibg Категория: Туризъм

Прочетен: 32350 Коментари: 33 Гласове:

Последна промяна: 02.12.2012 20:41

Е това беше незабравимо изкачване. И незабравимо слизане, но за това после.
Тръгнахме сутринта на 30 юли от Боровец с лифта. Аз приятелката ми, нейния мъж, моя син на 9г, и техния син на 6г. Всички въодушевени, ще изкачваме връх Мусала. Снимаме от лифта, смеем се. На Боровец времето беше хубаво, на Ястребец обаче една мъгла, видимост 10 метра. Тръгнахме в мъглата обаче. Погледнахме маркировката, лятна зимна всякаква. Вървим смеем се и катерим. Виждаме един ски влек " Маркуджик 1"
после "Маркуджик 2" , после" Маркуджик 3" , и после пътя свърши.......... Бяхме вървели около час и на никой от нас не му хрумна да погледне за маркировка през цялото това време. Започнахме да се чудим къде сме. върнахме се на Mаркуджик 3 и там имаше една голяма табела с карта на която пишеше " YOU ARE HERE 2550 m." , а пътеката за върха доста под нас. В този момент се раздуха и мъглата се отмести и погледнахме надолу и видяхме пътеката и хората които качваха върха. започнахме да се чудим какво да правим, все пак сме с деца. Поразходихме се насам натам и забелязахме купчини с камъни, не много големи, но все пак достатъчни за да се виждат доста от далеч. казахме си че явно това е маркировката до върха, гледайки и картата която ни дадоха от лифта. Мислихме, Мислихме и решихме да пробваме този маршрут. трябваше обаче да си оставяме знаци ако се объркаме съвсем и се сетих,че нося един найлон в раницата си от който накъсахме лентички и започнахме да връзваме по храстите ( докато ги имаше ). Вървяхме се смеехме се, купчинки с камъни имаше на доста често, че спряхме да връзваме найлончета, ( а и храстите свършиха). Когато се раздухаше и се откриеше видимост снимахме. Виждахме и пътеката долу много под нас, казвахме си, че върхът е близо. Така вървяхме около 2 часа. Движехме се по билото на планината. гледките бяха удивителни когато ги имаше. Невероятно е да вървиш по билото на Рила планина и от двете ти страни само облаци. Планината е толкова величествена, просто е вечна. Но заради мъглата Върхът все още не се виждаше. Все пак у нас се прокрадваха съмнения, дали вървим в правилната посока. Вече ни беше ясно, че трудно ще се върнем по същия път. ( защото път нямаше), а бяхме с две деца. Ходехме по камъни, скали и много малко по пътека. Все пак имаше купчинки с камъни и това беше успокоително. От време на време заставахме на някакъв връх. На картата се виждаше, че се минава през 4-5 други върха преди да се достигне Мусала, но все пак тази карта беше с размери 4 на 4 сантиметра, много малка и неясна. Все пак бяхме въодушевени и весели и вървяхме без да спираме. В един момент пред нас се разкри пропаст. Не можехме и да продължим по билото защото бяха само остри високи скали, нямаше и купчинки....
Оглеждахме се известно време. Вече се бяхме притеснили. Марин - мъжът на приятелката ми се снимаше и се кефеше. Ние с нея се чудехме какво да првим, когато забелязахме пътеката малко по - долу от нас и купчинка камъни до нея. Проблемът беше, че пътеката широка около 20см. и трябваше да се върви с корем облегнат на скалата и с гръб към пропастта. Тръгнахме в колона по един - първо аз, после моя син, после Миленка ( приятелката ми ), Ники, тяхното дете и накрая Марин. Ужасно страшно. Никой не говореше. Под нас беше пропаст, над нас ужасни скали и зъбери, всичко увито в една мъгла. Мен просто тя ме спаси защото не виждах надолу нищо. Аз имам малък страх от височини. Достигнахме по широко място и започнахме да се оглеждаме. В скалите над нас имаше кацнал един орел който се оглеждаше наляво и надясно. Децата хвърляха камъни за да видят колко е дълбока пропастта под нас. Марин пак искаше да го снимам. Ужас. Драматизъм. Безпомощност. Вече на 150 % ни беше ясно че трябва да достигнем Върха, защото не можем да се върнем на зад. Не и отново да преминаваме през тази пропаст.... Малко по натам отново видяхме купчинка с камъни. На прав път сме казахме си и продължихме. Вече беше около 13.30ч. Децата се умориха, огладняха, носехме храна естествено. Ядохме.Мъглата си играеше с нас. Ту се вдигаше за малко и виждахме езерата долу и пътеката, ту ни обгръщаше нацяло и се чудехме отново къде сме. Връх Мусала обаче не се виждаше. Вървяхме по пътека когато един камък ме подлъга и паднах с цялата си тежест на земята. Ударих се доста лошо, китките и дясното коляно. Това много ме затрудни, защото по тези скали, по които се движехме ръцете много помагаха. Стана още по трудно. въпреки всичко с Иван ( сина ми ) се движехме първи. Бяхме стъпили на един връх, когато за няколко секунди се видя връх Мусала, доста пред нас. Там където бяхме после разбрахме че е връх Алеко, малко над 2700м. Трябваше да преминем още един връх и след това беше Мусала. Толкова много ни олекна на всички. Дойдоха ни нови сили и енергия. Ванко буквално се затича на там. Беше трудно защото път нямаше само скали и камъни. В 14. 30 ч. пред нас беше само Мусала. Още час катерене и бяхме на върха. Вече трудности нямаше. Никой не се оплакваше. Виждахме и хората по нормалната пътека. Махахме им и се радвахме. Моят син пръв от нас достигна върха. Аз бях последна, коляното доста ме болеше но не изпитвах истинска болка.
Почивахме, пиехме чай и си говорехме с хората. Имахме друг проблем- часът беше 15,30 нямахме време да се върнем за да хванем лифта. Бяхме все пак с две деца. нямахме нито пари, нито храна за да нощуваме по пътя. Снимахме се първо на върха и решаваме поемаме на долу. Едно момче ни каза, че ако бързаме ще успеем. В 18.00 ч обаче лифта спира, а беше вече 15,45ч. имахме 2часа и 15 мин. Започнахме бързо да се спускаме. трябва да кажа обаче че на върха нямаше никаква мъгла . Беше величествено. Нямахме време да се насладим на това. Разделихме се, обаче се разбрахме да не изпускаме маркировката от очи. Аз и сина ми буквално хукнахме надолу. Малко под заслона ни застигнаха група хора с водач, на който на шапката и раницата, и якето му пишеше "Планинска спасителна служба" . Аз се заговорих с тях и разбрах че и те смятат да хванат лифта и си казах това е нашият човек.
Разбрах че и те смятат да хванат лифта и пак си казах, че това е нашият човек. Не че щеше да ни пренесе на гръб разбира се, но се ръководехме по тяхното темпо на ходене. Слава богу телефоните имаха обхват и се чувахме с Миленка те бяха около 10 мин зад нас. Ако бързаха щяха и те да успеят. Съпругът ми започна да звъни също и да пита къде сме и как сме. Цял ден не бяхме се чували и той нищо от това не знаеше. Казах му да не звъни, и че аз ще му се обадя.
Бързахме много. Ама много. Буквално тичахме. отново е мъгла и колкото повече приближаваме Ястребец по - гъста става. Започнахме да срещаме и други хора които бързаха за лифта. След хижа Мусала пътя става много по -лесен за ходене. Ванко вече беше много уморен и доста се оплакваше. Не че аз не бях. Краката не ме държаха. Тичахме. Видя се кафене с табела Хижа Ястребец. Следваше много голямо изкачване, което ми се видя най - трудно от всичко през този ден. Все пак имаше 10 мин до 18 ч. Въпреки всички оплаквания моят син отново пръв застана пред вратичката за лифта и зачака да му дам билета. Аз помолих да изчакат малко след 18ч. за Миленка и МАрин, Казах че са с дете и нямат пари да нощуват, човека обеща да спре лифта в 18,15ч. Ние вече слизахме с лифта в ужасна мъгла, нищо не се виждаше. В 18,05 Миленка се обади и каза че са се качили. Олекна ми. Започнах да звъня в Пловдив, и да разказвам части от всичко това. Мислех си: " Невероятен адреналин, и все пак имахме страхотен късмет."
Връх Мусала се посещава от 50 000 души годишно и това е през тези 2 месеца юли и август значи средно 1000 души на ден. Пътеката на горе и надолу е по натоварена с хора и от Главната в Пловдив. А ние минахме по път където не срешнахме никой и през повечето време не знаехме къде сме. После в Боровец гледахме карта на която са отбелязани върховете през които сме минали - Алеко и Безименен двата непосредствено преди Мусала и двата над 2700м.
Беше невероятно. Този човек от планинската служба ни каза че това е другия път за върха, но не се използва, защото е доста тежък и е само за обучени планинари. Ние сме имали късмет. Ама голям късмет. А децата обяви за планинари още от сега!
Това е за всички които искат да изкачат Мусала. Много да внимават за маркировката. Е все пак и другата пътека е маркирана:)))) Ние успяхме.

До година смятам отново да посетя връх Мусала. Хареса ми величието на планината, нейната вечност. Харесаха ми дори скалите по – които се движехме. Стоят си там безмълвно ден след ден. Подвластни само и единствено на времето, но все пак много по- вечни от нас. Запитах се ние хората какви сме и за какво се борим? Може би някой ден ще намеря отговора.

Нагоре

Тагове: боровец, връх, Мусала, Ястребец, Алеко, било, рила планина,

Гласувай:

Подобни постинги

Боровец 2006г-на път за х."Мусала&q...
Връх Мусала
Сняг вали на връх Мусала

Следващ постинг

Предишен постинг

Вашите деца

Цял живот описан без нито един глагол

Коментари

1. анонимен - За групата, с която се видяхме някъде между Додов връх и Мальовица.
04.08.2011 17:26

Намерихме каубойската шапка, забравена на заслона на "Страшното". За наше съжаление кроасаните и шоколадите липсваха. :( Собственикът на шапката да драсне два реда, че да измисля начин да му я върна. Привет на всичко планинари!